Добротолюбие, Том 1

Добротолюбие означава любов към висшето добро и към Извора на всяко добро – Бога. Добротолюбие означава и много друго което се разкрива пред читателя, когато навлезе в този необятен свят, изпълнен с тишина и духовна красота, далече от вълненията на злободневието.

Книгата „Добротолюбие“ е сборник от красиви и добри слова за съкровения духовен живот и за истинското богословие и богопознание, което се ражда в съзерцание. То живее в сърце чисто, умито от сълзи на покаяние, от изпълняване на заповедите, от извършване на добродетелите и от непрестанно призоваване на Христовото име в трезвение и безмълвие.

Съставителите на книгата – свети Никодим Светогорец и свети Макарий Коринтски, са били изправени пред въпроса дали не е опасно това съкровено знание да бъде направено достъпно за множество хора, не би ли навредило на човек без духовно ръководство.

Том първи съдържа слова на св. Антоний Велики, св. Макарий Велики, преп. Авва Исайя, св. Марк Подвижник и Авва Евагрий.

„Но дори някои да изпаднат в заблуда“, пише свети Никодим, „други ще извлекат огромна полза, ако прочетат Добротолюбието с всяко смирение и скръбно разположение. Ако ни липсва старецът, нека се доверим като последно прибежище на Светия Дух, Който е единствен истински духовен Наставник“. И добавя: „Думите на апостол Павел Непрестанно се молете (1 Сол. 5:17) не се отнасят само за отшелниците, живеещи по пещери и планини, но и за всички християни, за тези, които имат семейни задължения, за земеделците, търговците, адвокатите, управниците, дори и за царете. Това е покана към всички хора. Най-доброто принадлежи към всички“.

Книгата посочва пътя за достигане на единство между човешката душа и Бога, пътя за завръщане на човека към своя Създател и Творец, пътя за постигане на първосъздадената красота, доброта и чистота. В нея се посочва начинът за истинското просвещаване, освещаване и единение на душата с Бога, начинът за достигане на богоподобие и обожение чрез благодатта, което е смисъл, предназначение и крайна цел на човешкия живот.

Настоящето издание на “Добротолюбие” е осъществено на основата на първото българско издание от 2001г. отпечатано с помощта и благословението на Зографското братство. То е подготвено в съвместна работа между духовни чеда на Българската Православна църква – богослови, филолози и полиграфисти, свещеници и монаси с благословението на Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Дометиан. Изданието се осъществява със съдействието на Дирекция Вероизповедания към МС, Видинска св. Митрополия, Църногорски манастир “Св. Св. Козма и Дамян”, с.Гигинци, манастир “Св. Троица”, при с.Раковица, Видинска епархия и Книжовно сдружение “Православно Отечество”.

Искаме да завършим краткия си послеслов с няколко изречения от самата книга.

„Някои ще кажат: каква е ползвата от поученията, когато не изпълняваме това, което се говори в тях? Но не е така. Аз съм учен от отците, че думите са път към делата, добрите думи – към добри дела, лошите – към лоши. И добре зная, че е така; да говориш за по-добрия начин на живот винаги разполага към по-доброто, и ви свидетелствам, чеда мои, че от четенето на Божествените Писания и малко от слушането на моите смирени поучения вие всички се вдигате и напредвате; тези, които грешат, се пробуждат от съня и пристъпват към изправянето си, а вървящите добре се въодушевяват към по-голямо преуспяване“.
Свети Теодор Студит

„Накрая, брате мой, който и да си ти, когато вземеш в ръцете си тази книга и след като я прочетеш, пожелаеш на дело да изпиташ ползата за душата, която доставя умната молитва, топло те моля, не забравяй, когато започнеш да се молиш, заедно с призоваването: Господи, помилуй! да възнесеш към Бога моление за грешната душа на този, който се е потрудил над съставянето на тази книга, и този, който се е погрижил за отпечатването и издаването; защото те имат голяма нужда от твоята молитва, за да намерят милост за душата си, както и ти за своята. Да бъде, да бъде!“
Свети Григорий ПаламаДобротолюбие е сборник с поучения на свети църковни писатели живели от 3-ти до 14-ти век, отнасящи се до вътрешния духовен живот на християнина, извършван в молитва и безмълвие.

„Веднъж свети Антоний видял дяволските мрежи, прострени върху цялата земя. Те били толкова многобройни и изкусни, че той ужасен извикал: Господи, та кой ще може да се спаси!?
– Смирението ще избегне тези мрежи – бил отговорът. – Те не могат да навредят на смирения“.

„Съвършен и богоподобен е този, който е незлобив. Той е изпълнен с радост и в него почива Духът Божий. Както огънят изпепелява много гори, така и злобата, ако я допуснеш в сърцето, ще погуби душата, ще оскверни тялото; ще възбуди свади, раздори, клевети, завист и други подобни лоши страсти, обременяващи тялото и причиняващи му различни болести. Побързайте да придобиете незлобието и простосърдечието на светиите, та нашият Господ Иисус Христос да ви приеме при Себе Си“ (Св. Антоний Велики).