За осъждането. Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък

„Христос казал на блудницата:

– Никой ли не те осъди?

– Никой, Господи.

– Аз също не те осъждам. Върви и не греши повече.

Виждате ли каква любов! Пред Кого стояла тази грешна жена? Пред Съдията на живите и мъртвите. И Той не я прогонил, не започнал да я осъжда и хули. С една дума накарал обвинителите й да замълчат, и те си тръгнали, изобличавани от вътрешния глас на съвестта.

Христос не съди никого: не дойдох да съдя света, а да спася света (Иоан. 12:47). Аз светлина дойдох в света (Иоан. 12:46).

Но хората предпочели тъмнината пред Светлината.

Окаяни хора сме ние и аз пръв, как лесно съдим!

А ние самите имаме толкова грехове, толкова горчиви грешки тежат на съвестта ни, толкова пъти сме грешили в разсъжденията си!

Апостол Павел, устата Христови, казва: А ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съдилището Христово… нека не съдим вече един другиго (Рим. 14:10, 13)“.

(Ст. Ефрем Светогорец)

Книжката съдържа много поучителни разкази и случаи от живота на светиите за осъждането, преразказани от стареца Ефрем Филотейски.