Глински патерик. Животоописания и поучения на преподобните глински старци, част 1

Глинските Старци – духовни наставници, сърцеведци, прозорливци и молитвеници са превърнали отдалечената глинска пустиня в място, към което от всички страни на Русия са се стичали поклонници.Традицията на старчеството в манастира е утвърдена от неговия устав, приет по атон­с­ки об­ра­зец. Манастирът е основан през през XVI век и посветен на Рож­дес­т­во на Пресвета Бо­го­ро­дица, след като в гъстата гора на 160 км от гр. Курск по чуден начин се появила чудотворна икона на Рож­дес­т­во Бо­го­ро­дич­но.Иконата не позволявала да я преместят от клоновете на бора в който я открили докато в непосредствена близост до него не била построена часовня, а след това и малък дървен храм. На мястото започнали да се подвизават пустинножители, събрало се братство и монасите от Молченския манастир основали новия, Глински манастир. С времето той се разрастнал и преминал през периоди на духовен разцвет с из­­­да­­тел­­с­­­ка, ми­­си­­о­­нер­­с­­­ка и просветна дей­­ност, но също и на гонения и разорение (бил е закриван през 1922-1942 г. и през 1961–1994 г). Понастоящем 16 от неговите игумени, старци и монаси са причислени към лика на Събора на Глинските преподобни, чиято памет се чества на 9/22септември. От 1996 г. глинският манастир е став­ро­пи­гиален, на под­чи­не­ние на мит­ро­по­ли­та на Ки­ев и ця­ла Ук­рай­на.Настоящата първа част от Глинския Патерик съдържа животоописания и поучения на живелите през ХХ в. и канонизирани на 25 март 2009 г. преп. схимитрополит Серафим (Ма­жу­га, +1985), преп. схиархимандрит Серафим (Ро­ман­цев, +1976) и преп. схиархимандрит Андроник (Лу­каш, +1974), както и на канонизираните през 2008 г. преп. схиархимандрит Серафим (Амелин +1958), преп. игумен Филарет (Данилевски, +1841), преп. йеромонах Василий (Кишкин, +1831) и преп. йе­рос­хи­монах Макарий (Шаров, +1864).За радост на християните в България, частици от мощите на 11 от глинските преподобни се покоят в храма-ротонда „Св.великомъченик Георги“ в София и се изнасят за поклонение по време на ежедневното богослужение.