Акатист и житие на св. равноапостолен Климент Охридски

Св. Климент бил по род от „европейските мизи, които народът обикновено знае като българи“, роден около 840 г. и починал на 76 г. възраст през 916 г. Близък ученик на св. Методий и на брат му св. Константин (Кирил), познанството му с които датира от около 856 г. от един от манастирите на планината Олимп. Тогава още юноша, владеещ старобългарски и гръцки, св. Климент става част от езиковия кръжок на двамата братя. През 868 г. св. Климент придружава свв. Кирил и Методий в Рим, където заедно с другите им ученици е ръкоположен в свещеннически сан.

След смъртта на св. Кирил, св. Методий се установява в Панония и Великоморавия, просвещавайки местните славяни. По-късно папата го ръкополага за архиепископ на Панония. По всяка вероятност св. Климент прекарва следващите 15 г. до смъртта на своя учител (885 г.) заедно с него. След смъртта на св. Методий, св. Климент и св. Горазд публично осъждат филиоквето, поради което заедно с други духовници са подложени на гонения. По-късно са осъдени на изгнание и ескортирани до крайдунавските области. Заедно със свв. Наум и Ангеларий, св. Климент пресича р. Дунав на сал „от три липови дървета“ и така през зимата на 885-886 г. те достигат до Белград, който по това време е българско владение.

След покръстването на България през 864 г. цар Борис осъзнава нуждата от създаване на славяноговоряща църква и обучение на местни духовници, и ги приема топло в Плиска. Скоро след това св. Ангеларий умира, св. Наум остава в Плиска, където основава Преславската книжовна школа, а св. Климент е изпратен като мисионер в областта Кутмичевица, в Македония.

През следващите седем години (886 – 893) св. Климент проповядва Евангелието, преподава глаголицата и ръкополага в свещенство най-талантливите си ученици. За седем години броят им достига 3500. Св. Климент основава манастира „Св. Пантелеймон“, който се превръща в основен център за обучение на духовници и прави Охрид люлка на славянското християнство на Балканите.

След интронизацията си през 893 г., цар Симеон ръкополага св. Климент за епископ в Плиска и така той става първият епископ на български език. Св. Климент превежда множество църковни текстове и е един от най-плодовитите автори на жития, похвални слова и химни. Той се представя в Господа на 27 юли 916 г. и скоро след това е канонизиран.

Книгата съдържа житието на св. Климент, написано от Теофилакт Охридски, както и акатиста му, редактиран основно от Левкийски епископ Партений.

Светителю равноапостолни отче Клименте, добри пастирю на българския народ, който си положил светата си душа за нас, твоите словесни овци и с много пот си ни направил Божие стадо. Настанил си ни на злачно място с поучения от Писанията, на тихи води си ни завел със светото кръщение, и си ни наставил на пътя на правдата с вършенето на добродетели. Чрез теб цялата българска страна позна Бога, Църквата й се украси с песни и празничните четива се проясниха. Чрез теб свещениците се наставиха за благочестив живот по свещените канони. Чрез теб монасите се поучиха на подвизи от житията на светиите. Но, о земни ангеле и небесни човече, подготвил за Господа люде избрани, ревностни към добри дела – молим те, и те умоляваме, свети и благи пастирю наш: винаги наглеждай твоето наследие и премахни лукавите ереси, които разделят твоето стадо като смъртоносни болести, разпръсват и разтляват овците от твоето паство! Запази нас, неизкушените твои потомци, от варварски нападения и винаги ни помагай, особено сега, когато скърбите се приближиха, а помощник няма и когато враговете търсят война, за да предадат труповете на твоите чеда за храна на небесните птици. Съкруши ги с десницата на Бога, пред Когото предстоиш, дарувай мир на твоя народ, за да поживеем в пълно благочестие и с веселие да празнуваме паметта ти, прославяйки единия Бог в Троица – Отец, Син и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин!