За трезвеното съзерцание

Настоящата книга е труд на неизвестен атонски иеромонах от 19-ти век и е посветена на умната молитва, за съкрушението на сърцето, трезвението и умилението, за духовната благодат и сила, с които се удостоява придобилият непрестанна молитва, за Христовите причастници, помазани с елея на радостта.

В своите Боговдъхновени слова неизвестният атонски исихаст ни показва как, стига да поискаме, целият ни живот може да бъде за нас като училище за молитва, а Сам Господ – наш Учител. И само от нашето усърдие, зависи преуспяването в това дело, което сродява човека с горните Сили. От нас зависи да намерим време за молитва, отнемайки го от някакви други, много често суетни, напълно празни дела (а ако не празни, то къде по-малко важни), от нас зависи да се трудим в нея с търпение, не изнемогвайки от сухостта и привидната безплодност, от нас зависи пак и пак да заставяме своя неспокоен ум да се връща към думите на молитвата, да вниква, да се вглъбява в тях. А от Бога зависи да ни дарува благодат в молитвата, да ни даде да усетим Неговото присъствие, да преживеем Неговата реалност, да ни помогне да се разгори слабият, едва тлеещ в сърцето ни огън в неугасим пламък на божествената любов.