Евергетинос, Том 4, част 2

Евергетинос е сборник слова, състоящ се от 4 тома, всеки по 50 глави. Всяка глава е посветена на основна духовна тема, а отговорите са във вид на кратки разкази и изречения от живота на древните преподобни отци и майки, чиито имена срещаме в житията и патериците – авва Исаак, Исайа, Паладий, Ефрем, Синклитикия, Антиох, Антоний, Касиан, Варсануфий и мн. други.
Евергетинос заедно с Добротолюбие са сред най-четените духовни книги от православните християни през вековете.

Наименованието „Евергетинос“ произлиза от манастира Пресвета Богородица Евергетида (Благодетелка). Пълното заглавие е „Евергетинос или сборник с богоречиви слова на Богоносни и Свети Отци събрани от Павел, преподобен монах и създател на обителта Пресвета Богородица Евергетида (Благодетелка)“.

Сборникът е съставен е през XI век от монах Павел, който живеел в Константинопол. Ръкописът бил намерен в края на XVIII век от преподобни Никодим Светогорец в светогорския манастир “Кутлумуш”. След като приключил работата си над Добротолюбие, преподобни Никодим се заел с поправянето на “Евергетинос” от грешките на преписвачи и написал задълбочено и обширно предисловие. Книгата била отпечатана за пръв път през 18 в. във Венеция и е настолна книга за християните наравно с Добротолюбие.

Ето някои от темите в четвърти том:

Глава 3

За това, че сребролюбието е най-гибелната от всички страсти

Глава 5

За това, че безмълвието и молитватаосигуряват най-голямо преуспяване в добродетелите, и за това, кой постига безмълвие и как да го постигнем
Глава 6
Как и защо помислите овладяват човека и до каква степен сме отговорни за това
Глава 9

Врагът не ще надвие този, който винаги се огражда със стената на молитвата, и затова е нужно да се молим усърдно
Глава 26

За това, че съзерцанието довежда ума до блаженство и ни кара да забравим за всичко земно и че благодатта на Духа става за съвършените всичко – и храна, и напитка, и облекло, поради което някои светии, живеейки сякаш над законите на природата, или изобщо не ползваха такива, или ги ползваха в незначителна степен, понеже благодатта ги хранеше