Древни монашески устави

Cборник, съставен от св. Теофан Затворник, съдържащ уставите на основоположниците на монашеството, преподобните Пахомий Велики, Василий Велики, Йоан Касиан и Венедикт Нурсийски.

Египет е люлката на отшелничеството и монашеството. Уставните му правила, написани от св. Антоний Велики през през 3-4 в. са поместени в 1-я том на “Добротолюбие”. По същото време на изток се e разпространявало и общежителното монашество. Неговият основоположник преп. Пахомий Велики е автор на устав, станал по-късно норма за общежителните обители на изток и на запад.

По това време (в което монашеството било в най-големия си разцвет), св. Василий Велики посетил Египет, Палестина и Сирия за да се поучи от учителите в пустинята, и всичко видяно се запечатало във високия му и дълбок ум като осъществяване на християнството в пълнота, и образ на живота в Иисуса Христа. След като се върнал у дома, той започнал да живее според видяното и да учи и други да живеят по този начин. За да затвърди общежителните порядки в основаните от него обители, той ги изложил писмено, представяйки не само външната им страна, но и техния дух. Поради това неговите писания (том 5 от творенията му) съдържат най-точното ръководство за монашески живот.

Почти по същото време в стремежа си да получи монашеско образование и св. Йоан Касиан (4-5 в.) обхождал източните манастири заедно с приятеля си св. Герман. Той внимателно изучавал и запомнял всичко, дори цели беседи на отците. От това, което видял и научил, той, подобно на св. Василий, устроил в южна Франция два манастира – мъжки и женски – които привлекли вниманието на епископите с благочестието на своите населници. Желаейки да устроят обители по негов пример, те помолили преподобния Касиан писмено да изложи порядките на общежителното монашество и изискванията към вътрешния живот на монасите, които видял на Изток.

Това станало в южна Франция; но Италия, имайки обители, още нямала утвърден монашески устав. Той бил създаден няколко десетки години по-късно от преп. Бенедикт, основател на много манастири и установител на техните порядки, заимствайки от уставите на св. Василий и на преп. Касиан.

Така уставът на преп. Венедикт ни препраща към св. Василий и преп. Касиан, а те от своя страна – към св. Пахомий. От св. Пахомий не е трудно да се издигнем към аскетите, а от тях – към светите апостоли и към нашия Господ Иисус Христос, чийто Дух пребъдва в монашеството. (св. Теофан Затворник).

Книгата съдържа още и житията на св. Пахомий, на неговите събратя и приемници – свв. Орсисий и Теодор Освещени, на св. Йоан Касиан и на автора на сборника – светителя Теофан, затворник Вишински.