Шест избрани беседи върху Давидовите псалми

50-ти псалом е може би най-четеният псалом в православната молитвена и богослужебна практика. Написан е от каещият се св. пророк и цар Давид след като паднал в прелюбодеяние и след това причинил убийство, за да го прикрие. Изобличен премъдро от пророк Натан, св Давид признал греха си и веднага чул: „Господ сне от тебе греха ти. Ти няма да умреш“. В три от беседите Златоустият св. Йоан увлекателно разсъждава върху този епизод от живота на св. Давид и окуражава паството си да не се отчайва за греховете си, но да прибягва към очистителното действие на покаянието. „То – казва св. Йоан – ни доставя пълно опрощение и ни подава голяма смелост. Но е нужно да знаете и това, че затъвалият в много грехове има голям срам и не само не се задоволява с покаяние, но и се бои и трепери да не би отново да затъне в тях.“

Св Йоан разсъждава и върху бързопреходността на човешкия живот (Пс. 38), изпълнен с изкушения и земни грижи, и съветва да възпълваме недостигащото ни дръзновение с дела на милосърдие, защото „Който прави добро на сиромах, два назаем Господу“.

В словото за Осмия ден на спасението след седмицата на земния живот, той ни наставлява със стихове от псалмите на тесния път към Царството Божие, като същевременно разяснява по-трудните за разбиране части от тях.

Поетичното слово за Църквата, сравнена с гургулица, славослови мистичната любов между Христос и Неговата Невеста.

Беседите са взети от 10 том на събраните съчинения на светителя.