Св. Симеон Нови Богослов, Творения, том 2

Книгата съдържа останалите от 75 до 92 догматически слова с тълкувателна и практическа насоченост, 184 деятелни и богословски глави, подвижническото слово на св. Симеон Благоговейни (Стареца на св. Симеон Нови Богослов), предназначено за монаси, и 60 божествени химни. В тях св. Симеон възпява свръхестествената природа на Бога откровена му в свещени, божествени видения.

Прилагаме откъс от 60-ти химн: „Който иска да види онази Светлина, той трябва да съхранява в сърцето си следното: да се пази от телесните страсти и непотребните скверноти, от клетви и от всякакъв вид смущение, разсейване и злопаметство, и никак да не съди хората, а да бъде и в мислите, и в сърцето си напълно чист от плътски скверноти, кротък, смирен, спокоен, откровен и чедо на мира, въздържан в храната и питието, и неотслабващо да се занимава с молитва; а начало и край на всичко това и да има главата на добродетелите – любовта.“

Св. Симеон е един от най-ярките представители на исихастката традиция. Заедно с двама други велики богослови – св. Йоан Богослов (любимия ученик на Господa) и св. Григорий Богослов (един от тримата светители), той е бил удостоен с името Нови Богослов след кончината му в началото на ХI век. Роден е през 949 г. гр. Хрисополис, днес район на Истанбул, в знатно семейство, получил отлично образование и от ранни години проявявал склонност към монашески живот. През 973 г. постъпил в Студийския манастир, където се подвизавал под ръководството на преп. Симеон Благоговейни. Основното според него в християнската практика е непосредствения, личен опит от богообщението. Изхождайки от своя опит, св. Симеон Нови Богослов свидетелства, че Бог може да се открие на човека и да стане видим за него още в настоящия живот. Подвижническата мистика на преп. Симеон предхожда разцвета на исихазма от XIV век.