Пътят на немечтателното духовно дело

Майка Арсения е руска подвижница от 19 в. Родена в знатно семейство, на 21 годишна възраст приема монашество и заживява в послушание на духовната си наставница схимонахиня Ардалиона, от която се учи на иисусовата молитва, отричане от своята воля, борба със страстите, и самоотвержена любов към Бога и към ближните. През 1864 г. е избрана за игумения на Уст-Медведицкия Преображенски манастир. Тъй като много от сестрите по това време са били неграмотни, тя открива манастирско училище и библиотека. Иг. Арсения предприема и построяването на величествен храм, чието строителство продължава 15 години. Тя почива в мир през 1905 г., след като през целия си живот се радва на уважението и обичта на поверените й монахини.

В книгата са поместени писма към нейни духовно близки хора. Те съдържат практически примери и духовни съвети, актуални за духовните проблеми и на хората в 21 век. Основното в тях е стремежът към трезвост и немечтателност в духовното дело, към удържане на душата в състояние, при което тя се уповава и очаква помощ единствено от Спасителя Христа. Това състояние се открива при ясно осъзнаване на немощта и безсилието на душата да са справя сама. И тогава за нея оживяват думите: „Ето предстои Христос, избавящ света от тление.“