Евергетинос, Том 1, част 2

Евергетинос е сборник слова, състоящ се от 4 тома, всеки по 50 глави. Всяка глава е посветена на основна духовна тема, а отговорите са във вид на кратки разкази и изречения от живота на древните преподобни отци и майки, чиито имена срещаме в житията и патериците – авва Исаак, Исайа, Паладий, Ефрем, Синклитикия, Антиох, Антоний, Касиан, Варсануфий и мн. други.
Евергетинос заедно с Добротолюбие са сред най-четените духовни книги от православните християни през вековете.

Наименованието „Евергетинос“ произлиза от манастира Пресвета Богородица Евергетида (Благодетелка). Пълното заглавие е „Евергетинос или сборник с богоречиви слова на Богоносни и Свети Отци събрани от Павел, преподобен монах и създател на обителта Пресвета Богородица Евергетида (Благодетелка)“.

Сборникът е съставен е през XI век от монах Павел, който живеел в Константинопол. Ръкописът бил намерен в края на XVIII век от преподобни Никодим Светогорец в светогорския манастир “Кутлумуш”. След като приключил работата си над Добротолюбие, преподобни Никодим се заел с поправянето на “Евергетинос” от грешките на преписвачи и написал задълбочено и обширно предисловие. Книгата била отпечатана за пръв път през 18 в. във Венеция и е настолна книга за християните наравно с Добротолюбие.

Ето някои въпроси от втора книга на първи том.

ГЛАВА 44
За това, че смиреномъдрието винаги е непристъпно за бесовете, и за това, как се ражда смиреномъдрието и в какво се състои силата му.
И за това, че измежду всички добродетели само смирението скоро спасява човека
ГЛАВА 45
За това, че смиреният човек привиква да се самоукорява и самоунижава и каквото
и добро да направи, не придава значение на нищо. И за това, какви са свойствата на смирението и какви са плодовете му
ГЛАВА 37
За това, че не бива да осъждаме учителя си, дори да постъпва в разрез с това, на което учи. Защото е имало мнозина ученици, които са поверявали себе си на нерадиви учители и не са ги осъждали, а са им се покорявали в Господа. При това не само сами са се спасявали, но често са служели за спасението и на учителите си
ГЛАВА 38
За това, че ако някой внимава в себе си и в Божия промисъл, благодатта често го учи на всичко, което е нужно, даже чрез прости и безпросветни хора. А който е смиреномъдър, е готов да се учи даже от първия срещнат