Акатист и животоописания на преподобните Оптински старци

„Сърцето му било винаги отворено за скърбите на ближния, затова обичал да утешава ония, които идвали при него. Почти никога не отговарял направо на въпросите им, а така умело насочвал общия разговор, че докато говорел в трето лице или разказвал сякаш за себе си, някак мимоходом изобличавал и наставлявал своите събеседници. Чак като си тръгнел, човекът опомняйки се разбирал какво от казаното се отнасяло за него и давало отговор на въпросите, които старецът не го оставял да изрече. В Оптина преп. Антоний живял дванадесет години. В края на живота си накарал да му запишат с големи букви: „НЕ ГУБИ ВРЕМЕ!“ и закачил бележката над одъра си.“ Oткъс от животоописанието на преп. Антоний (Путилов).

Книгата съдържа още акатиста на духовните наставници и изповедници на Оптина пустиня, живели от края на 18-ти до втората половина на 20-ти век. В нея са поместени и подробното житие на св. Амвросий Оптински (1812 – 1891), както и по-кратките животоописания на преподобните старци Моисей (Путилов), Лев, Макарий, Антоний (Путилов), Иларион (Пономарьов), Анатолий, (Зерцалов), Исакий (Антимонов), Йосиф (Литовкин), Анатолий (Потапов), Варсануфий (Плиханков), Нектарий (Тихонов) и Никон (Беляев).

На вас, преподобни Оптински отци, избрани от Бога от суетния свят, благоговейно понесли кръста си и с вяра последвали Христа, сега принасяме усърдно моление като на дръзновени наши застъпници пред Господа, и с любов зовем: Радвайте се, преподобни Оптински отци, светилници на благодатното старчество. (Кондак 1)