Христовите страдания. Из Жития на светиите на Светителя Димитрий Ростовски

.. няма в Него ни изглед, нито величие;

ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед,

който да ни привлича към Него.

Той беше презрян и унизен пред людете,

мъж на скърби и изпитал недъзи,

и ние отвръщахме от Него лице си;

Той беше презиран,

и ние за нищо Го не смятахме.

Но Той взе върху Си нашите немощи

и понесе нашите недъзи;

а ние мислехме, че Той беше поразяван,

наказван и унизяван от Бога.

А Той бе изпоранен за нашите грехове

и мъчен за нашите беззакония;

наказанието за нашия мир биде върху Него,

и чрез Неговите рани ние се изцелихме.

Всички ние блуждаехме като овци,

отбихме се всеки от пътя си,

– и Господ възложи върху Него

греховете на всинца ни.

Той бе измъчван, но страдаше доброволно

и уста Си не отваряше;

като овца биде Той заведен на клане,

и както агне пред стигачите си е безгласно,

така и Той не отваряше уста Си.

От затвор и съд Той биде грабнат;

но рода Му кой ще обясни?

защото Той бе изтръгнат от земята на живите;

за престъпленията на Моя народ претърпя смърт.

Отредиха Му гроб със злодейци,

но Той биде погребан у богатия,

защото не бе сторил грях,

и в устата Му нямаше лъжа.

Но Господу биде угодно да Го съкруши,

и Той Го предаде на мъчение;

а кога душата Му принесе умилостивна жертва,

Той ще види дълговечно потомство,

и волята Господня успешно ще се изпълнява

чрез Неговата ръка.

( Исаия 53;2-10)