Старецът Иосиф Исихаст. Живот, подвизи, учение

Старецът Йосиф (с мирско име Франциск) се родил на остров Парос, в село Левка, през 1897 г. Родителите му били бедни хора, но живеели праведно и приучили децата си на благочестие.

Отишъл млад на Света Гора, където мечтаел да срещне подвижници, за каквито чел в житията, но не намерил такива. Това много го наскърбило, но по-късно самият той се посветил на усърдни подвизи. Намерил сподвижник – старецът Арсений, с когото се подвизавали заедно в скита „Св. Василий Велики“.

Докато живеел в скита около него се събрали подвижници и се образувало братство, като основното монашеско дело било пост, бдение и Иисусова молитва. Вследствие на тези духовни трудове и очистването на ума и сърцето Старецът придобил благодатни духовни дарове и опитност. По-късно, след кончината му много от духовните му чеда, които се подвизавали заедно с него, станали игумени и духовници на Светогорски манастири и допринесли за духовно обновление на Атонското монашество. От стареца Йосиф Исихаст останало духовно наследство в поучения и писма събрани в книгите: Старецът Йосиф Исихаст. Живот, подвизи и учение, Писма и др.

Той бил голям ценител, почитател и деятел на мълчанието, за което получил и названието Исихаст. Ето и кратко негово поучение:
„Не се учи да говориш много, мълчанието е богатство за душата. Ако се приучиш да говориш много и Иисусовата молитва ще загубиш скоро, и душата си много ще умориш, и на мнозина други без съмнение ще навредиш. Защото в многословието човек не може да избегне греха“ (Преподобни Йосиф Исихаст).