Евергетинос, Том 2, част 2

Евергетинос е сборник слова, състоящ се от 4 тома, всеки по 50 глави. Всяка глава е посветена на основна духовна тема, а отговорите са във вид на кратки разкази и изречения от живота на древните преподобни отци и майки, чиито имена срещаме в житията и патериците – авва Исаак, Исайа, Паладий, Ефрем, Синклитикия, Антиох, Антоний, Касиан, Варсануфий и мн. други.
Евергетинос заедно с Добротолюбие са сред най-четените духовни книги от православните християни през вековете.

Наименованието „Евергетинос“ произлиза от манастира Пресвета Богородица Евергетида (Благодетелка). Пълното заглавие е „Евергетинос или сборник с богоречиви слова на Богоносни и Свети Отци събрани от Павел, преподобен монах и създател на обителта Пресвета Богородица Евергетида (Благодетелка)“.

Сборникът е съставен е през XI век от монах Павел, който живеел в Константинопол. Ръкописът бил намерен в края на XVIII век от преподобни Никодим Светогорец в светогорския манастир “Кутлумуш”. След като приключил работата си над Добротолюбие, преподобни Никодим се заел с поправянето на “Евергетинос” от грешките на преписвачи и написал задълбочено и обширно предисловие. Книгата била отпечатана за пръв път през 18 в. във Венеция и е настолна книга за християните наравно с Добротолюбие.

Ето някои въпроси от втора книга на втори том:

Глава 40
За това, че трябва да обичаме враговете си
като донасящи ни голяма полза, да им правим
добро и да се молим за спасението им
Глава 41
За това, че не бива да мразим никого
Глава 44
За това, че не само не бива да оскърбяваме
никого, но трябва да благославяме
оскърбилите ни и с това да смиряваме гнева им
Глава 47
За словото и мълчанието, как и кога трябва
да прилагаме едното и другото